Законът на Вселената: За да получиш, трябва да дадеш

Животът е свързан с това да даваме. Някои хора обаче приемат толкова дословно това, че забравят най-важния човек в живота си – самите себе си.

Те дават, дават, дават всичко, остават без нищо и след това са разочаровани от бизнеса, държавата, другите, съдбата, живота…

Живеем в свят на полярностите, където за да осъществим здравословен баланс, трябва да умеем не само да даваме, трябва да умеем и да получаваме.

Това е сериозен проблем за много хора. Те не могат да проДАВАТ, защото не могат да получават. Това често е свързано с много причини, неща, които понякога са се случили много назад във времето, още в тяхното детство. Тези случки са донесли или затвърдили ограничаващи вярвания, които пречат на човека да получава, да приема, да иска. Те най-често са свързани с усещането, че не заслужава, че не е достатъчен под някаква форма, че да взимаш пари е лошо.

За да може да даваме, ние трябва да имаме, няма как да даваме, без да имаме!

Преди няколко години бях на семинар на Нийл Доналд Уолш (авторът на „Разговори с Бога“). Дойде време за въпроси и той избра една жена от публиката.

Тя стана от стола си, взе микрофона и цялата в сълзи сподели, че е имала милиони и е раздала всичките си пари на бедните, че в момента живее ужасно и едва свързва двата края. Тя бе сякаш гневна на вселената за тази несправедливост. Залата затихна, за да чуе отговора на Нийл, въпреки че беше кристално ясно какво ще каже…

Той отговори, че тя от опит е разбрала, че няма как да даваш, когато нямаш, и най-важното е човек първо да се погрижи за себе си, преди да мисли за другите.

На една от личните ми консултации обсъждахме различни стратегии и бизнес модели, обсъждахме как може да се продава продуктът, който клиентката ми така силно желаеше да наложи. Когато стигнахме до парите и продажбите, веднага разбрах, че това просто няма да се случи, преди тя да се справи със своите ограничаващи вярвания. От опита си знам, че няма никакъв смисъл да се говори за техники за продажби, ако човекът не може да приема пари. Вече подушвам хората с това ограничаващо вярване от километри. Те непрестанно се чудят защо не им се получават нещата и защо не стигат до повече хора. Отговорът е прост – те могат да дават, но не могат да получават.

Тя искаше да узнае всички тактики за продажба, но това нямаше да ѝ помогне.

Прекъснах я, като ѝ казах да поиска 2 лева от човек, който се намираше на разстояние 100 метра и вървеше срещу нас.

Тя внезапно спря и се вцепени, очите ѝ се бяха изцъклили, все едно ѝ бях казал да пусне атомна бомба над града. Бях уцелил слабото ѝ място, най-големия ѝ страх и всичко друго беше ненужна подробност.

Разплака се, след което консултацията продължи към това как да работи върху това ограничаващо вярване.

Тя нямаше нужда от всичките тактики и стратегии, които можех да ѝ кажа, тя не се нуждаеше от цялата техническа информация, която само щеше още повече да я обърка. Много често хората, които имат това ограничаващо вярване, си мислят, че когато придобият информация за продажбения процес, нещата ще станат. Това обаче не е така, защото винаги се стига до момента, в който ти трябва да можеш да приемеш парите, които заслужаваш.

Ако мислиш, че не заслужаваш нищо, не си достатъчен или ограбваш другия човек, това най-често е свързано с липса на любов към самия себе си, понякога дори вътрешно отричане или омраза към себе си.

Ние можем да приемаме само когато истински обичаме себе си, тъй като тогава ние заслужаваме, заслужаваме, дори без да направим нищо в замяна.

Когато истински обичаш себе си, ти можеш да получаваш, без да даваш нищо в замяна.

Има хора, които се чувстват неудобно, когато получат много скъп и хубав подарък. Вместо да се радват за себе си, те се притесняват за другия човек и непрекъснато му обясняват как не е било нужно или не е трябвало. Това поведение не говори за скромност и доброта, а най-често за ограничаващото вярване, че те не заслужават.

Това, което направих с моята клиентка, е да стои до мен (цялата в сълзи), докато аз поисках тези два лева от човека. Той ми ги даде, аз му благодарих и така чрез пример тя разбра върху какво трябва да работи.

С нея направихме няколко упражнения за любов към себе си.

Първото беше визуализация, чрез която тя се свързва със себе си. Можеш да намериш такива в интернет.

За домашно ѝ остана всеки ден да пише по 10 благодарности към себе си. Всеки ден по 10 победи, добрини, които е направила.

Преди всеки разговор, въпрос, ситуация да изчаква малко и да се запитва кое е добре за нея, дали иска това, или го прави само за да угоди на другия човек.

Единственият начин да даваме любов на околните, е, когато имаме тази любов и към самите себе си. Можеш да дадеш само това, което имаш.

Няма как да обичаш другите, ако мразиш себе си, няма как да имаш пари, ако мислиш, че не ги заслужаваш, няма как да проДАВАШ, ако не можеш да приемаш!

Колкото е важно да можеш да даваш, толкова е важно и да можеш да приемаш. Това са двата полюса, без които ти винаги ще даваш с очакване и винаги ще си разочарован, когато това очакване не се осъществи.

Когато приемаш, ти позволяваш на другия човек да даде. Когато даваш, ти позволяваш на другия човек да приеме. Ако едно от двете е в блокаж, ти нарушаваш баланса.