Още в деня, в който моят много успешен приятел ми сподели за измъчващите го комплекси, за чувството на вътрешна недостатъчност и малоценност, той ми разкри най-ценния ресурс, с който разполагаме, най-силното умение, най-човешкото качество – уязвимост!

Благодарение на неговата уязвимост, в него аз разпознах себе си, аз взех наготово неговия опит, защото той бе достатъчно отворен и силен, за да сподели пукнатините в бронята си. Всъщност уязвимостта е сила, тя е възможност само за силните да подадат ръка на другите, за да ги вдигнат нагоре, тя е качество само за хората, които са много осъзнати.

Повечето хора прикриват грешките си, лъжат, надуват се, винаги се опитват да бъдат повече, отколкото са, в очите на другите, но много често това е просто една илюзия, която сами създаваме и в която живеем. Илюзия, в която губим своята автентичност, своята същност и най-често от страх не смеем да изразим себе си по начина, по който усещаме. Когато сме съзнателни за собствените си грешки, нелепости и ограничаващи вярвания, ни става леко, защото не се съдим за тях, точно обратното, забавляваме се с тях.

Спомням си как след тридневно събитие „Енергия и здравословен начин на живот“ се прибрах вкъщи и в 23:30 изядох 200 гр. кашу, бурканче лешников тахан (300 мл.), 300 гр. мед и две кисели млека, след което си легнах и нищо ми нямаше. Това са: 2х600 + 3х600 + 3х300 +100 = 4000 калории преди лягане, в 00:00 часа. Най-смешното в историята е всъщност, че аз я разказвах и се гордеех с нея. Вижте колко много мога да изям и нищо да ми няма, как спя добре и как на следващия ден се събуждам гладен, колко ми е добър метаболизмът, аз съм уникален, вижте ме! Това е все едно да се хвалиш колко си неосъзнат.

Да си го кажем направо – аз в продължение на години се хваля колко съм тъп! Как беше старата поговорка: „Човек се учи, докато е тъп!“ Тук обаче има нещо много важно – дали се забавляваме с грешките и нелепостите си и ги поправяме, или се съдим и критикуваме непрекъснато за тях. Истината е, че аз правя и двете, но наблюдавам, че все повече се забавлявам с тях, тъй като ясно си давам сметка, че животът е прекалено кратък и прекалено хубав, за да се съдим, критикуваме и смазваме. Когато показваме своята уязвимост, ние вдигаме другите хора. Признавайки си, че не сме перфектни, ние ставаме повече от перфектни, ние ставаме хора. Още по-хубавото е, че ни олеква, защото не трябва да се преструваме, да се крием и да се срамуваме.

Сещаш ли се за онези ситуации, в които си в присъствието на много успешни, влиятелни, известни или богати личности и някой от тях каже дума, която е непозната за теб? Повечето хора в този момент избират статуса пред любопитството, изкуствената обвивка пред възможността да научат нещо, илюзията пред развитието.