Това е истината, която повечето хора не искат да си признаят, въпреки че отстрани е доста смешно и забавно. Когато в разговора не знаем дадена дума и не питаме веднага какво значи тя, е време да си зададем други въпроси: „Какво прикривам?” и „От кого го прикривам?”. Най-интересното е, че когато в такива ситуации директно прекъсна човека, за да го попитам какво означава дадената дума, термин, концепция или нещото, което не съм знаел, мигновено повечето присъстващи наострят уши, понеже много често и самите те не са го знаели. По този начин, обратно на мисленето ни, че ще ни сметнат за глупави, необразовани и ограничени, ние се превръщаме в лидера в компанията, защото в нас е „народният глас“. Това, което другите не са се осмелили да попитат или направят, ние сме го сторили. Ставаме лидери, защото водим с пример, водим със смелост, водим с уязвимост и осъзнатост, че не знаем много неща, но желаем да учим, желаем да се развиваме и усъвършенстваме. Показваме, че желанието ни да учим, е по-голямо от желанието ни да сме всезнайковци. Избираме развитието пред статуса. Трябва да сме наясно, че статусът е следствие от развитието, не обратното!

Един от най-добрите ми приятели и създател на „Уча.се”, човек, който променя образованието в България, неслучайно е избрал името на най-големия образователен сайт в страната. Дарин е човек, който постоянно се учи, винаги избира да научи нещо, пред това да се покаже. Това го прави един от най-автентичните, забавни и готини хора, с които можеш да прекарваш времето си. Въпросът е кое е по-важното за нас, кой е нашият приоритет!? Дали е статусът, или развитието?