Още от малки ни учат, че да си сериозен, е хубаво нещо. В годините обаче повечето хора започват да бъркат това да си сериозен, с това да се взимаш прекалено насериозно. Да си сериозен, точен, подреден, са безценни умения, които ни служат в живота. Да се взимаме прекалено насериозно, е много често проклятие, което самите ние създаваме за себе си и околните.

Често бъркаме кои сме в житейската ситуация, в която се намираме, идентифицираме се с проблеми, притежания и ментални концепции, не осъзнаваме, че сме много повече от това. Понякога сме толкова погълнати от играта, че забравяме, че е просто игра, забравяме, че ние не сме царят в шахматната игра, ние сме играчът, който решава. Умението да не се вземаме толкова насериозно, е едно от най-ценните умения, които можем да притежаваме. Благодарение на него ние винаги можем да видим нещата от птичи поглед, винаги можем да бъдем креативни, изобретателни и гъвкави. А как може да ни помогне това ли? Не забравяй, че най-гъвкавият и адаптивен човек управлява системата! Колкото сме по-гъвкави и адаптивни, толкова по-лесно се приспособяваме към непрекъснато променящите се среда и обстоятелства. Това до голяма степен е свързано със способността ни да се променяме, да махаме излишното и да прибавяме полезното, да бъдем едно с живота, да бъдем щастливи.

Голяма част от хората говорят за своя живот, без изобщо да подозират, че животът не е техен, те самите са живот. Ние сме живот! Когато спрем да преувеличаваме важността на нещата, които правим или които не сме успели да направим, и когато погледнем живота (себе си) от птичи поглед, започваме да разбираме в колко смешна и забавна игра се намираме. Знам, че тук някои хора няма да се съгласят и веднага ще кажат, че животът изобщо не е забавен. И да, така е, мисля, че са прави. Ако смятаме, че животът е забавен, и ако не мислим, че животът е забавен – и в двата случая сме прави. Всичко зависи от начина, по който го възприемаме, от гледната ни точка.

Аз например намирам живота за много забавен, защото досега бях на тренировка в гората. Близо  до  дома  ми  има  лостове и често ходя да тренирам там, като загрявам до тях с тичане. Обикновено съм сам, но днес имаше доста хора, предимно спортисти, и се тренираше здраво. Атмосферата бе нажежена, понеже присъстваха доста сериозни атлети, както и няколко жени. Напълно нелогично, но съвсем присъщо за нас, хората, започна едно доказване кой е по-здрав и кой ще обърне най-тежката гума. Аз, като изключително „осъзнат“ човек, бях в играта и с риск да се контузя, се раздавах максимално. След като успях да обърна най-тежката гума няколко пъти, погледнах предизвикателно към опонента си – мъж в изключително добра форма. Всички погледи бяха вперени в нас, защото сега беше негов ред да покаже дали може да повтори това, което аз направих. Тъй като много се бях изморил и пулсът ми беше в небесата, изплюх една огромна, гъста храчка. Пред погледа на всички гъстата храчка се завъртя пред лицето ми и ме плесна по челото. Всички бяха в пълен шок – нетолкова от храчката, която бавно се стичаше по челото ми, а от моята реакция. Аз буквално се счупих от смях и искрено се забавлявах с цялата тази ситуация. Това беше толкова нелепо и смешно, че колкото и да се вземаш насериозно, просто трябва да нямаш сърце, за да не се засмееш, макар и да се случва на теб.

Когато не се взимаме насериозно, животът ни разкрива скритите възможности и ресурси, тайните, с които можем да живеем удовлетворено и щастливо. Когато се взимаме насериозно, ние мятаме тъмно наметало върху иначе толкова забавните и смешни неща от живота.