Повечето хора плуват срещу течението, понеже още от малки сме научени, че така се гради мускул. Прекарвайки живота си в една непрекъсната борба, ние се изморяваме, отегчаваме и се чувстваме нещастни. Как обаче можем да плуваме по течението?! Много е странно, защото да се пуснеш по течението, в съвременното ни общество е прието като мързел и апатия и означава да не правиш нищо.

Какво иска Животът от нас?

За мен течението е животът и той много често ни води на места, на които не желаем да бъдем. Не искаме да бъдем там, защото ни е страх. Някои се страхуват, че няма да се справят, други пък ги е страх, защото ще се справят много добре. Да, точно така, някои хора ги е страх от провала, други – от успеха. Има различни страхове, ограничаващи вярвания и притеснения, които запречват нашия път към най-висшата ни версия. Тези тренировъчни препятствия са там, за да станем по-силни. Когато се „пуснем по течението“, животът ни предоставя невероятни възможности, но под формата на проблеми. За успешния човек проблемът е възможност да порасне, за неуспешния проблемът е проклятие, което трябва да избегне. Когато бягаме от проблемите, всъщност ние бягаме от възможностите да станем по-силни и по-добри.

Докато играех покер, на хората им звучеше много готино, когато научаваха, че играя на 1000 нл (high stakes), но истината беше, че това бе свързано с много проблеми (възможности). Следващото ниво, независимо дали е в покера, в пеенето, в счетоводството, в програмирането… винаги е свързано с нови проблеми. Точно това искаме в своя живот – нови проблеми! Ако от години имаме един и същ проблем, значи не се развиваме. Израстването е свързано с нови проблеми, така че приветствайте ги, когато дойдат! Много често течението на живота ни запраща точно към това, от което най-много ни е страх, и ние го отхвърляме, не го приемаме, съпротивляваме му се, плуваме срещу него, опитваме се да избягаме. Нека бъдем честни – не можем да избягаме!

Пътепоказателите на Живота

• страх
• омраза
• завист
• осъждане
• отхвърляне

Колкото повече се съпротивляваме на живота и колкото повече бягаме от нещо, толкова повече възможности ни дава той да се пуснем точно към това, да се „пуснем по течението“. Когато ни е страх от нещо, натам е пътят! Когато мразим силно нещо, натам е пътят! Страхът, омразата, завистта са пътепоказатели, те ни показват какво отхвърляме, какво съдим, какво не познаваме, те ни дават посока за развитие.

Не е нужно да ги заклеймяваме като добри или лоши, можем просто да ги използваме, за да се развиваме, за да бъдем най-висшата версия на себе си.