Това може би е една от най-големите илюзии на съвременното общество!

Илюзия, при която излиза изключително успешен човек, който заявява, че всичко е постигнал сам, без никаква помощ от другите. Много се радвам, че четеш тези редове, защото това просто не е така!

Зад всеки един успех се крие отборна работа от много хора, дори понякога те да са скрити зад завесите.

Много често виждаме върха на айсберга и си мислим, че този човек наистина е постигнал всичко сам, но когато се разровим по-дълбоко, разбираме, че никой от нас не е постигнал големите успехи сам.

Успехът е отборна игра, така че, ако искаш да си успешен, бъди отборен играч!

Ние не сме се родили сами, всеки от нас има или е имал майка. Не сме се отгледали сами, не сме си сменяли пелените сами и определено не сме постигнали всичко сами. Безброй много хора по пътя са ни помагали, помагат ни и ще ни помагат – нашето семейство, роднини, приятели, познати, клиенти, непознати, структурите, които използваме наготово, без да е трябвало да ги изграждаме. Всички неща, които предишните поколения са направили за нас и ние просто ги използваме – пътищата, апартаментите, къщите, парковете и всичко останало.

Колкото по-бързо разбереш, че си в отборна игра, толкова по-добре!

Отне ми години да осъзная това, но откакто го разбрах и още по-важното, откакто започнах да играя като отборен играч, промених напълно живота си, както и този на хората около себе си. Сами сме заникъде и колкото по-бързо съумееш да използваш помощта на другите, колкото по-бързо станеш плеймейкърът, толкова по-добре!

Друг инструмент, който използвам, за да бъда истински продуктивен е да подавам топката!

Сещате ли се, когато играем футбол или баскетбол, как винаги има участници, които гледат само към топката или в земята и нямат никаква идея къде са съотборниците им, кой е свободен и как с помощта на другите по-лесно могат да реализират гол или кош?

Тактиката, която използвам, е да подавам много често!

Правя го дори когато знам, че играчът, на когото подавам, е по-слаб, даже тогава е още по-наложително, защото играта на живота е много по-дълга от един мач. Какво значи това?! Например ние много често отлагаме, не започваме или не ни остава време, защото след разговор топката е в нас!

Винаги след разговор се опитвайте да подадете топката!

Не правим това, защото искаме да се отървем или защото не сме сигурни дали ще се справим, правим го, за да дадем възможност на съотборниците си да играят с нас играта по-добре.

Повечето собственици на бизнес не смеят да подадат топката на по-неопитните членове от екипа, а когато го правят, след това им „трият сол” в продължение на години за грешка, която са допуснали в дадено отиграване. Така се заобикаляме със слаби играчи, които само наблюдават отегчено как ние минаваме през цялото игрище с топката. По този начин играем сами и не само не ни стига времето, не ни стигат и нервите. Всички тези телефонни обаждания, в които служител не може да вземе решение и звъни, за да пита дали да паркира колата си напред, или назад… Трябва да гласуваме повече доверие на съотборниците си и да им позволяваме да грешат, да създаваме голови положения за тях и да им подаваме топката, защото всъщност искаме да имаме съотборници, партньори, не просто работници.

Когато истински се радваш, че човек от екипа е „вкарал гол“, тогава разбираш, че наистина си отборен играч!